Bozhidar Pangelov | Mediterranean Poetry

Bozhidar Pangelov was born in Sofia, Bulgaria where he keeps living and working. He is an author of four poetry books, written and published in Bulgarian. Some of his poems have been translated in Italian, German, Polish and English and published on poetry sites as well as in anthologies and some periodicals all over the world.

Bozhidar Pangelov is one of the participants of the German project Europa ein Gedicht. Castrop Rauxel ein Gedicht RUHR 2010.

His penname “bogpan” means “god Pan” – in Greek religion and mythology, is the god of the wild, shepherds and flocks, nature, of mountain wilds, hunting and rustic music, as well as the companion of the nymph. Such his poetry is – religion and mythology meet the wildness of nature.

The translations of most of his poems in English are made by Vessislava Savova – member of the Union of the Independent Bulgarian writers; Honourable Mention – of the Contest for Flash Fiction of Heartian Community – The Sacred Heart College, in January 2012 and with first prize for foreign haiku at the Columbia River Reader Contest, in February, 2012.

Kalihta

Put your fingers into kalihi*,
Kalihta.

There is nothing there.
But it is so beautiful.
Your fingers – kalihi…
A fresco.
It remained of Κνωσσός**
in a boundless sea.

My eyes too.

* A kind of an oblong goblet of Late Minoan epoch
** Knossos – a great archaeological site in Greece

Калихта

Постави във калихи* пръстите си, Калихта.

Там няма нищо.
Но е толкова красиво.
Пръстите ти – калихи…
Фреска.
Тя остана от Кносос
в безпределно море.

И очите ми.

* вид продълговата чаша от късноминойската епоха

Thessaloniki

I won’t come back
into that autumn.
With you too.
The homes in gold are pulsating
on the horizon and the sea
(in Thessaloniki the oranges even
are pulsating)
The sea?
What about it?
Everything about it has been written and
nobody has the words
to split up this what’s in it
(by the sea).
I’m sitting ahead of the long path and
I do understand.

A man is not setting boats
of paper, but giving back to water.
Water again.

Тесалоники

Аз няма да се върна
в тази есен.
И с теб.
Пулсират домовете със златото
на хоризонта и морето
(във Тесалоники и портокалите
пулсират).
Морето?
То какво?
За него всичко е написано и
никой няма думите,
за да раздели това, което е във него
(от морето).
Седя пред дългата пътека и
разбирам.

Един човек не пуска корабчета
от хартия, а връща на водата.
Пак вода.

Istanbul

In this city you are
everybody or
nobody.
That’s a visibility.
At a distance of an arm
they are shining like lanterns of wind –
cat’s eyes
(in this city the eyes put
sign on the sea).
And the voices come and
go (aloft).
So the world goes on and
doesn’t lose itself.

Now you’re not afraid.
You’ll be told fairy tales
about Scheherazade. And tomorrow,
it will be tomorrow.

Истанбул

Във този град си
всички или
никой.
Това е видимост.
На разстояние ръка
блестят подобно вятърни фенери
котешки очи
(във този град очите слагат
белег на морето).
И гласовете идват и си
отиват (на високо).
Така върви светът и
не се губи.

Сега не се страхуваш.
Ще ти разказват приказки
за Шехерeзада. И утре,
ще е утре.

Salamis*

Deep in the sea,
where the sun
doesn’t reach
and the galleys
of Salamis sleep,
the fish-moons
pass
on tip-toe.

In yellow
the time is shining,
forged
to the oars
of once passed
foam
in flags
dreamers of eternity.

But it happens to me
(at an unsaid hour)
in the moon garden
of the sea
to meet the chained ones.

* Salamis – an island in Aegean Sea by which in October, 480 BC the Greek Navy defeats the Persian one and turns the course of action of the Second Greco-Persian War in favor of Greece.

Саламин*

Дълбоко във морето,
където не достига
слънцето
и спят галерите
на Саламин,
на пръсти
преминават
рибите-луни.

Във жълто
свети времето
ковано
към веслата
на някога преминалата
пяна
във флагове
мечтатели на вечност.

Но случва се
(в неказан час)
във лунната градина
на морето
да срещна прикованите.

* Саламин – остров в Егейско море, край който през м. октомври 480 г.пр.Хр. гръцкият флот разгромява персийския и обръща хода на Втората гръко-персийска война в полза на гърците.

A Street in Ephesus

This street leads
to nowhere.
Refined branches
with rich capitals*,
(grass between the steps)
casual trees
and clouds.

Long sky.

* Architectural capitals

Улица в Ефес

Тази улица не води
никъде.
Изящни колони
с богати капители,
(трева между стъпките)
случайни дървета
и облаци.

Дълго небе.